|
Преди няколко дни, докато се прибирах след работа, намъръщена и замислена след random простотиите от поредния ден на изток от рая, почти не обърнах внимание на възрастната дама, която продаваше цветя на малък щанд близо до офиса ми, и която точно в този момент затваряше сергията, за да се прибере вкъщи, държейки последното, останало непродадено лале в ръка. Когато приближих до нея, тя с широка усмивка ме пресрещна, и ми подаде цветето с думите: “Ето едно цвете за това хубаво девойче, и приятна почивка, моето момиче!”
Засмях се. И поех цветето с усмивка, която дълго време не слезе от лицето ми, очарована от простичкия, спонтанен жест на тази женица, която може би много по-добре от мен осъзнаваше, че точно в онзи момент имах нуждата от усмивката си и от причина да се усмихна.
Същата тази усмивка, която, вярвам, е намерила място и тук.
Аз Бубето съм възприела това местенце като виртуалния еквивалент на нашия дом, в който вечер се прибираме, нетърпеливи да споделим впечатленията си от деня, да се посмеем или просто да помълчим, наслаждавайки се на простичкото удоволствие от това, че сме си вкъщи. И обичаме да приемаме гости, които да накараме да се чувстват добре, забравяйки малките глупости, които съпътстват ежедневието.
Затова много се радваме на всички онези от вас, които посещават виртуалната ни къща! И искрено се надяваме, че сме дали причина на някого да се усмихне...
А междувременно, не забравяйте...
DREAM ON, PEOPLE!
|
UsMifKata
